Виц: На погребение

На погребението, вдовицата плаче неутешимо. Един приятел се приближава и я погалва по рамото:

- Не плачи, Марийке, той беше добър човек. Помниш ли как ни водеше по кръчми?

- Да, помня...

- Ами как винаги плащаше сметката?

- Да, помня...

- Ами как никога не ни оставяше да платим?

Вдовицата повдига глава и изсъсква през сълзи:

- Е, затова го и убих!