Вицове за
Добро Настроение

Учителката по литература пита:

- Деца, в коя своя творба Ботев описва българската жена?

Един ученик се обажда:

- Ами... в "На прощаване"! Като майка му седи и "кърпи дрехи" и "плаче и проклина"!

Един човек решил да се обади по телефона на близки роднини, с които не се били чували отдавна. Набрал номера и още на първото позвъняване от другата страна някой вдигнал слушалката.
- Ало? - проговорил много тих конспиративен глас.
Човекът познал, че това е детенцето на роднините и весело казал:
- Пешко, ти ли си бе, моето момче?
- Аз съм - много тихо отговорил Пешко.
- Чичо ти Гошо се обажда. Там ли са мама и тате?
- Тук са - последвал шепнещ отговор.
- Ами дай да чуя някой от тях!
- Не може, имат работа - прошепнал Пешко.
- А някой друг има ли там? - попитал чичо Гошо.
- Има - продължил да шепне Пешко. - "Бърза помощ" са тук.
- Как така "Бърза помощ" бе, дете?! - притеснил се чичо Гошо.
- Я ми дай да говоря с някой от докторите!
- Не може, имат работа - продължил да шепне Пешко.
- Как така работа бе, Пеше?! - силно разтреперан и разтревожен викнал чичо Гошо.
- А някой друг има ли у вас?
- Има, има - все така тихичко отговорило детето.
- Полицията и пожарната са тук.
- Каква полиция и каква пожарна, бе?! - истерично се разкрещял чичо Гошо.
- Веднага ми дай да говоря с някой от тях!
- Не може, имат работа - прошепнал Пешко.
- Как така работа бе, диване?! - изревал чичо Гошо на ръба на инфаркта от притеснение.
- Каква толкова работа имат всичките?
- Търсят ме - долетял тих отговор в слушалката.

Катаджия пита един шофьор как се казва, за да му напише фиш:

- Джевгански...

- Как, как?!

- Джевгански...

- Слушай сега... Аз ще те пусна, ама да знаеш, че на другото кръстовище има един колега, който знае цялата азбука...

- Докторе, казвате, че ми остават само два дни живот?

- Да, господине, за съжаление.

- Ама аз имам толкова много планове! За сватба, за пътуване...

- Е, значи ще трябва да ги отложите. Или да побързате...

Жена към мъжа си:

- Скъпи, ако случайно умра, ще се ожениш ли отново?

Мъжът:

- Е, какво да правя, сигурно ще се оженя...

- Ами ще ѝ дадеш ли колата ми?

- Е, да...

- Ами ще я пуснеш ли да живее в нашата къща?

- Ами... сигурно.

- А ще ѝ дадеш ли да носи моите бижута?

Мъжът въздъхва:

- Не, мила, не. Тя твоите бижута няма да ги носи.

Жената, подозрително:

- Защо пък няма да ги носи?

- Защото тя не е 3XL като теб.