Многократно сме чували израза, че боклукът за едни, е съкровище за други и тази статия го доказва.
Любопитното за Ню Йорк е, че хората имат обичай, непотребните вещи да биват оставяни на верандата или край пътя, откъдето всеки може да ги вземе. И не става дума за никому непотребни вещи, а за предмети, които очакват своя нов притежател, който ще ги оцени.
„Този стилен диван бе оставен на улицата, нямаше как да не го взема.“
„Котката у дома веднага оцени безплатните цветя, които ѝ донесох.“
„Това е невероятна изработка, не знам кой се е разделил с него, но определено му благодаря.“
„Тази стъклена маса сигурно тежи цял тон, но е невероятна, нали?“
„Домакинските уреди от 50-те години.. какво да кажем за тях, освен, че още имат живот? Надписът гласи – безплатно, работи.“
„Диван мечта за едни …се превърна в непотребна вещ за други.“
„Раят за всеки градинар… можеш да си вземеш тези красоти при това без да плащаш.“
„Това е нашият нощен улов, стои чудно у дома, нали?“
„Това не е някакъв кич, а същинска класика.“
„Такава слънчева находка, как да не се влюбиш?“
„Намирането на подобен експлонат си е рядък успех, това е необичаен дрешник.“
„Някъде, една много разглезена котка предпочита да седи в кутия, вместо да си играе.“
„Какъв цвят, трябва да го имам!“
„Този диван е в перфектно състояние, не мога да му се нарадвам.“
„Кой и защо реши да изхвърли тези красоти? Все тая – вече са мои.“
„Сладка масичка за кафе“
„Епична къща за хамстери.“
